Рок и метъл версии на Jingle Bells - част втора

Най-добрите рок и метъл версии на Jingle Bells изпълнени от аматьори.
Някои от тях са наистина много добри, особено на 13 годишния младеж.

Рок и метъл версии на Jingle Bells

Пишейки предната си публикация ми хрумна да потърся метъл версии на Jingle Bells. Най-накрая се получи рок-пънк-метъл подборка. Най-екстремната версия съм я сложил последна, да не се стряскат хората още в началото ;)

"Куклата Мици" vs. "Кучката Барби" или как да се борим с чалгата

Ние българите имаме едно много любимо занимание - да плюем. Навсякъде и всеки, за всичко.

Та и аз реших малко да се отдам на това занимание. Ей така, предколедно. А повод са новите клипове на Милена и Ан Джи.

Клипа на Милена го очаквах с интерес. Прочетох новината за него. Прочетох и коментарите - естествено оплюващи. Това не ме разколеба. Гледах го. И ще заплюя моята оценка - уникално нелеп.

Случайно попаднах и на клипа на Ан Джи, не мислех да го гледам, но подсъзнанието някакси ми подсказа, че има някаква връзка между двата. Реших да го гледам - изумителна тъпота.

Общата нишка в двата клипа е, че имат нещо против чалгата. Е хубаво ама бива ли по толкова безвкусен и селски начин. В сравнение с това предпочитам да гледам всяка вечер "Стани поп-фолк звезда". А клипа на Ан Джи бил гонел рекорди по гледаемост. Друг път! Кен Ли е номер едно и ще си остане такъв завинаги ;)

Вярно е, че животът е такъв, но реалността може да се покаже с много повече вкус и мисъл.

Айде стига плюене. От днес съм на Джингъл Белс :)

Яне Ястреба ми спря бирата

Днес е десети ноември и в главата ми е някакси политическо. Нищо чудно. От няколко дни се говори за 20 години преход. Едни развиват теории на конспирацията, други разказват басни как нямало никаква конспирация, а трети просто разказват спомени.

Сега ще си кажете, че съм поредния "анализатор" на прехода. Нищо подобно. Аз коментирам само любимия си политик. Другите са просто недеостойни.

Повод за поста ми е снощната новина, че РЗС искат да се увеличи акциза на бирата. Чувствата ми към Яне мигом охладняха. Бях много натъжен. Редно ли е да се прави това? Кой сега ще спасява българския мъж? Как ще оцеляват бъбречно-болните, за които бирата е единствения достъпен лек? Все тревожни за мен въпроси.

За това ли толкова години преход? За това ли толкова се стараха политиците през тези двадесет години? И накрая се издъниха. Бях крайно разочарован, защото с каквото се заеме Ястреба го довършва докрай (както разби корупцията в България и корумпирните политици са оцеляващ вид защитен от закона {тук отварям къдрава скоба за хората които не са усетили иронията - защитен от закона може да се приеме и буквално}).

Някой може да се чуди каква е връзката между бирата и прехода. Ами не знам. Просто гледайки тоз юначен Ястреб си викам - докъде я докарахме след двадесет години преход.

Новодомци

Най-сетне се преместихме в новата къща. Всъщност това вече не е новина, защото вече повече от месец живеем там. За това започвам с малко предистория.

Навремето си мечтаех, когато имам ново жилище в началото да има само един матрак на земята, една картина на стената и звезди под небето. Опс..., това последното е друга мечта ;)

Но мечтите понякога се случват точно като в негатив. Сега имахме много багаж, без матрак, но пък картина все пак имаше.

Предстоеше ни преместване. Нямаше да местим мебели, а само дрехи и дребни неща, за това и планът ни беше прост. Имахме 4 почивни дни на разположение и си мислехме, че всичко ще мине лесно. Отидохме в Технополис в петък вечер и поръчахме хладилник и пералня. Ами да, колко лесно било.

И такааа, хубав, слънчев, съботен ден. Идеален за преместване.

Първо трябваше да намеря вестници за опаковане - кой ти купува вестници в днешно време. Отидохме с брат ми, който беше дошъл да помага, в близкия мини-маркет. Целта беше да вземем най-изгодните от гледна точка цена / брой страници. За никого няма да е изненада, че жълтата преса прекрасно пасна на нашите критерии. Естествено ако бяхме сложили и критерий за качество избора ни щеше да е коренно различен.

Аз отидох да чистя апартамента и да чакам доставката на мебелите за хола, а Ива остана да стяга багажа. Много бързо установих първия пропуск - нямахме прахосмукачка. Изметох с метла и се заех с прозорците.

След няколко часа дойдоха хората за мебелите. След още два-три часа апартамента започна да придобива доста приличен вид на обитаемост.

Не след дълго втория ни пропуск започна да ни спъва работата. Нямахме достатъчно кашони. Добре, че от доставката на мебелите имаше пет триъгълни или по-скоро трапецовидни кашона. Така освен физическа си направихме и умствена тренировка. Не е лесно да се нареждат кашони с нестандартна форма в багажника или в асансьора.

Поправихме първия пропуск, купихме прахосмукачка. За съжаление не чисти сама. За щастие си допаднаха много с брат ми. Работата потръгна ;)

В края на втория ден решихме да отидем да хапнем в един китайски ресторант наблизо, който Ива беше забелязала. Чувството за огромна грешка надвисна още докато прекрачвахме прага. А когато се огледахме осмислихме какво всъщност ни беше предало периферното зрение още с влизането ни. Имаше само китайци. Поради не доброто познаване на тяхната култура решихме да останем, за да не ги обидим ;)

Дойде един китаец, усмихвайки се както само те могат, и ни връчи меню. Цените обезсмисляха наличието на всякаква солница на масата. Можеше да си солим като просто изтръскваме менюто. На съседната маса, имаше банда "местни". Имах чувството, че масата не беше раздигана от откриването на ресторанта. При такава задушевна обстановка, нямаше начин да не опитаме автентична китайска кухня.

Дойде сервитьора. Просто дойде и зачака. Не каза нищо. Поръчахме. Отново не каза нищо и си тръгна. Отпуснахме се. Всъщност не беше много вярно. Почакахме. Дойде сервитьора. Сервира ни. Отново невъзмутимо мълчалив. Храната беше гадна, дори и като за гладни хора. Хапнахме и дори ни остана да си вземем за в къщи. Поискахме сметката от безмълвния сервитьор. Силно се надявахме да получим и салфетки, но уви. На края вече излизайки от "ресторанта" нашият мълчаливко ни каза чао. Не можахме да повярваме :)

На третия ден апартамента заприлича на бежански лагер. Беше натрупан с багаж. Бяхме толкова уморени, че щъркелите на бара ни се струваха супер удобни. Даже брат ми реши, че ще си купи един. Много удобно било да си седиш на него и да миеш чинии. Всъщност щъркелите наистина се оказаха много удобни.

Радвайки се на обстановката, решихме, че апартаментът ни може да е кризисен център. Сега е криза, хората не ходят много по ресторанти. А тук на бар-плота с тези удобни щъркели си е идеално за целта. Измислихме и таксата - бутилка вино, която гостите трябва да оставят на една поставка за вино (виж на долната снимка - долу в вляво във формата на готвач).

Има няма след месец дойде и матрака - с цяла спалня.

Ето това е целия албум:

Новодомци

Отива си лятото и идва есента ...

Лятото си отива и всеки вече архивира своите спомени, които ще го топлят през зимата.

При мен пък спомените придобиват леко поетична форма.

Стичайки се шепата ми нежно гали

Фин пясък като кадифе от злато

А вълните носят в носталгични трели

Омайващият шепот на морето

Ръцете си протягам към синия безкрай

Където слънчева усмивка морската вода огрява

Очите си затварям, за да си представя моя рай

А утринния бриз с милувка ме дарява

Но най-добрия начин да изпратим лятото е да се полюбуваме на неговата красота.

Лятото е свобода и няма по-добра илюстрация от тази по-долу.


Summer by ~juxxo on deviantART


Endless Summer by ~moejo on deviantART


Sequence Summer Jump by ~ArtDZ on deviantART


sea by ~swangiirl on deviantART


China Beach by *MachaiMatsuda on deviantART


summer by ~Toadsmoothy2 on deviantART


Summer Scene by ~Spanishalex on deviantART


By the sea... by =tendence on deviantART


Sea worK by ~JRMN on deviantART


Sea horse by ~holdyourhorses on deviantART


Sea of Love by ~sylvesterSD on deviantART


Mallorca by ~launz on deviantART


Mallorca from another view by ~skilldezigns on deviantART


Mallorca Urlaub 2008 2 by *Wandelfalke on deviantART


Palma de Mallorca by ~Seu4 on deviantART


Mallorca-1038 by ~slizerone on deviantART


Mallorca by ~valmonttt on deviantART


Palms by ~marty22 on deviantART


Palms by *Suzura on deviantART


Talkin' About Summer by ~KawaiiStelzkie on deviantART


INTO the sea by ~IHanakoI on deviantART


Carribean Light by ~sweeney-todd-warrior on deviantART


Starfish and The Sea by ~Spanishalex on deviantART


Staring At The Sea by =Goodfoot42 on deviantART


Taking sea by ~kil1k on deviantART


Landscape Sea by ~MakbethStudio on deviantART


Ink Sea by =ahermin on deviantART


Autumn Sea by *lalas on deviantART


To the Sea by ~Daron-Kel on deviantART

Апел

Един хубав слънчев летен ден на входа на блока цъфна следния апел. Обикновено всяко едно съобщение оцелява няколко часа. Но този уникален апел преживя цяла седмица без някой да го махне. Така стана безапелационен победител в класацията за най-дълго задържало се съобщение/обява във входа.

Утро

Алармата на телефона звънна и аз се събудих с обичайното напоследък чувство за надвиснала опасност. От няколко дни се чудех на какво се дължи това. Стреса от алармата, тъмнината, не знаеш къде се намираш - неадекватност причинена от умората от предишния ден. Мисля, че намерих добро обяснение.

Преодолявайки "опасността" станах и отидох полузаспал към кухнята да правя кафе. В забуленото ми от съня съзнание бавно си пробиваше мисълта какво ще трябва да правя през деня. Гневно я отхвърлих, не можех още да си отворя очите, а мислех вече за работа - Скандално!

Направих кафето, но жена ми ме помоли да я оставя да поспи докато аз се изкъпя. Изкъпах се и вече ободрен отидох да се обличам. Чувах шума на събуждащия се град и това ме накара да погледна в сумрака през прозореца. Гледах как птиците летят, малки тъмни петна на фона на все по-избледняващото небе. Почти успявах да доловя безмълвния им шепот. Какво ли пък им даваше свободата да могат да летят толкова рано сутрин? Може би това беше сутришната им гимнастика в прохладата на настъпващия ден.

Гледах към отблъскващата красота на обезобразените от времето ЕПК, която бе възможна единствено в този полумрак. Имаше нещо хипнотично в тази сивота.
Зората, единствена даваща цвят на това утро, ме откъсна от тази хипноза. Слънцето бе на път да се покаже и да заяви, че ще властва над небето и този ден.

Отидох в спалнята, но не бързах да будя жена си още. Гледах я как спи сладко и вдишвах свежестта на утрото през отворената врата на терасата.
И когато тя се събуди с мъркаща усмивка, видях как моето слънце изгря и аз бях по-свеж, по-вдъновен и по-нежен.

Нова песен 1,320&prime на MEGADETH онлайн

Нова песен на MEGADETH озаглавена 1,320&prime е достъпна за слушане на сайта на Roadrunner Records.

Песента е от предстоящия албум "Endgame", който трябва да излезе на 14 Септември.

Ето и списък с песните от албума:

01. Dialectic Chaos

02. This Day We Fight!

03. 44 Minutes

04. 1,320&prime

05. Bite The Hand That Feeds

06. Bodies Left Behind

07. Endgame

08. The Hardest Part Of Letting Go... Sealed With A Kiss

09. Headcrusher

10. How the Story Ends

11. The Right To Go Insane

Тайм ъф старт, Яне ле, лелееее!

Преди няколко години ходихме в Наречен за няколко дни. Една вечер отидохме до едно ресторантче да хапнем. Намерихме си хубаво местенце с изглед към реката и зачакахме сервитьора. Когато дойде той най-"учтиво" ни помоли да си намерим друго място. Досега не ни се беше случвало такова нещо. Още повече, че масата не беше резервирана. Онемели от изненада не обърхнахме много внимание на причината да се преместим. Ние естествено отказахме. 

Не след дълго сервитьора дойде с още един младеж и ни принудуха да се преместим леко встрани тъй като носеха още една маса. Преглътнахме го. Все пак изгледа към реката не ни беше отнет. Колко благородно от тяхна страна!

Появи се някаква компания. В която след време отчетливо започна да доминира един "сладкодумец". Останалите хора в компанията, предимно младежи, слушаха в захлас монолозите му. Бяхме на толкова близко разстояние, че нямаше как да игнорираме оратора до нас. Първо ни напушваше смях от приказките му, но накрая изгубихме апетит и побързахме да си тръгнем.

След време по телевизията видях този наш приятел. Оказа се Яне Янев. Някаква необяснима гордост изпълни душата ми. Очите ми се насълзиха от вълнение. Та те бяха видели един народен депутат. Ушите ми бяха имали височайшата привилегия да слушат от два метра народния трибун. Нищо вече не беше същото. 

Замислих се за онзи сервитьор. Дали онази вечер е искал да ни спаси от глупостите, които щяхме да чуем или просто българският депутат е като кметовете феодали, срещу които Яне толкова много се бори, та всички трябва да му се кланят и да му правят път с поклони.

И нека завърша с една история.

Отишъл пуякът на курс по английски. Една седмица го нямало в селския двор и всички животни се чувствали някак по-спокойни. Нямало я всекидневната гюрултия. Върнал се пуякът в края на седмицата и животните го наобиколили да го питат как е било и какво е научил. "Тайм ъф старт", казал пуякът гордо. "И какво означава това?", попитали животните. "Амиии..."

Уиски, чай за двама и СПАсение в Баня

Макар и много критикувано напоследък сливането на празници е един идеален момент, в който човек може да отиде на почивка. Естествено аз и Ива (моето слънчице) не пропуснахме тази възможност (1-6 май) и решихме да отидем в село Баня, което се намира на около 5 км от Банско. Разположено в подножието на три планини (Рила, Пирин и Родопите) селцето си е доста закътано.

Бяхме ходили веднъж там и хотелчето не беше зле. Открития минерален басейн щеше да бъде идеален за мрачното време, което се очакваше.

Сутринта преди да тръгнем не си давахме много зор, за да избегнем трафика към гръцката граница. Минахме през БИЛА да си купим минерална вода, че местната не става за много пиене и спонтатно решихме да си вземем една бутилка уиски. Взехме си и чай за двама и си бяхме готови за вечерите, където и без това няма какво друго да се прави освен да си стоиш в стаята.

Идеята да избегнем трафика се оказа добра. Единствено около Дупница се зафроми някакво голямо задръстване. Пристигнахме късния следобед. Разопаковахме багажа. Уискито в хладилника. Лека вечеря в ресторанта, червено вино. Халати от рецепцията и хоп в басейна. Блаженство!

Наслаждавахме се за около час на топлината на басейна и се прибрахме да си почиваме. Чакаха ни пет "тежки" дни. Топлината на басейна запазихме с чаша уиски, чай за двама и топлите завивки.

На сутринта денят ни започна с традиционното кафе в леглото, после закуска и бяхме готови за безкраен цикъл джакузи-басейн-джакузи-басейн...

Хотелът е чист и приятен. СПА центърът има парна баня, сауна и хидромасажна вана. Има и малка фитнес зала. Масажистката им е добра, но този път не се възползвахме от нейните услуги. Навсякъде в хотела има картини на коне, дори граничи с някаква мания. След няколко дни, човек може да придобие усещането, че всеки един момент може да бъде прегазен от някой подивял кон. 

В ресторанта бяха учтиви, дори имаше една сервитьорка, която смяташе, че най-висшата форма на учтивост е да ни каже "Заповядайте, господа!", когато ни поднасяше храната. А ние бяхме само двамата с Ива. 

На третия ден стреса беше много далечен спомен в нашето съзнание. Стояхме си в басейна, гледахме зеленината наоколо и аз от много дълго време насам не се бях чувствал напълно спокоен както в онзи момент. Слънцето понякога се смиляваше над нас и се показваше за по-дълго, за да можем да добием лек пролетен загар.

Така спокойно си протече цялата ни почивка. Разходки до селото не правихме. От предния път знаехме, че няма нищо интересно. Дойде време да си ходим. И както често се случва слънцето взе, че пекна по-смело. С неохота, но все пак доволни потеглихме към дома.

Нов видеоклип на Dream Theater

Преди няколко дни се появи новия клип на Dream Theater "A Rite of Passage". Това е песен от предстоящия им нов албум. Звучи доста обещаващо и се надявам и целия албум да е толкова добър. Започвам все повече да я уважавам тази група.

Кон за кокошка и как след време коня и кокошката си сменят ролите.

Когато бях студент, а Deram Theater бяха издали само два албума, чух една песен и много ми хареса. Бях се запознал с един колега от факултета, който продаваше касети на един щанд с музика в НДК. Та от дума на дума, той ме зариби да си купя втория им албум. Отидох си в къщи слушах го един път, после втори и бях много разочарован. 

Просто тогава още не бях узрял за тях. Беше ми неудобно да върна касетата и отидох в друг магазин от същата верига и им казах, че съм взел албума за подарък, но съм сигурен, че той няма да се хареса и исках да го сменя. За тях не беше проблем и тогава го замених с Manowar - "Triumph of Steel". 

Куриозното е, че последния албум на Manowar го изтеглих, чух веднъж и го изтрих без да се замислям. По-голяма помия от любима група не бях чувал.

Рок Концертът в Music Idol 3

В началото преди концерта бях леко скептичен, защото ги нямаше онези двама участници от първоначалните двадесет, които си бяха рокаджии. Но за щастие не съм бил прав.

Двата шута създадоха много добра първоначална атмосфера. С всяко едно издание на Music Idol те стават все по-добри и скоро може да задминат Прегъзи Музовски по артистичен талант или по идиотщина.

Тази сутрин тъкмо започваше обявяването на хората за елиминации по БТВ, а по БГ Радио звучеше новата песен на Тома. Интересно съвпадение, което ме накара да направя паралел с миналогодишния рок концерт. Този определено беше много по-добър. Разликата я направиха Боян, Александър, Преслава и Маги.

Боян вдигна много високо летвата както се изрази Фънки. И всъщност никой не можа да я надскочи. Единствено Преслава като шоу и Александър като поведение на сцената стояха по-добре от Боян. И поради това съм силно съм изненадан от номинациите на Боян и Преслава. Маги пък изпя песен на един от любимите ми певци Джо Лин Търнър. Което пък означава, че съм я слушал с доста по-критично ухо от останалите. Но тя се представи много добре. Виктория закри концерта по перфектен начин. Мисля че това й беше най-доброто изпълнение до момента. Останалите също се представиха добре като според мен Димитър най-слабо от всички.

Добре че Тома не бяха го поканили като гост, защото трябваше да се скрие някъде от срам. Неговото представяне на рок концерта миналата година беше доста по-слабо. Но да не го критикувам много. Новата му песен е доста добра. 

Много рок фенове очакваха той да си пише музиката (както всъщност е нормално) и са разочаровани от факта, че не е така. За това си мисля, че един хубав рок концерт като този му стига на Music Idol. И нека повече да не печели рок музикант, а да си изгрее сам и да има свободата и хъса си пише музиката която му харесва и да не се събразява с разни корпоративни интереси.

Ново начало или Блог по време на криза

Наборът Бареков пусна вчера своя блог и аз реших да подновя моя отдавна създаден и дълго пренебрегван блог.  Няма да си имам редактор, но той (блогът) и на толкова ще е доволен.

Горкият той (пак блогът)! Точно по време на криза му се падна да се възроди. Но така му е било писано.

Скоро се замислих, че на времето обичах да си пиша разни неща, но пък тогава нямаше интернет където да ги споделям. Сега имам такава възможност, а не го правя. Оправданието "няма време" дежурно ми се усмихваше в мислите, но реших да проявя воля и този път му бих шута.