Блогът на Иво: Новодомци

Най-сетне се преместихме в новата къща. Всъщност това вече не е новина, защото вече повече от месец живеем там. За това започвам с малко предистория.

Навремето си мечтаех, когато имам ново жилище в началото да има само един матрак на земята, една картина на стената и звезди под небето. Опс..., това последното е друга мечта ;)

Но мечтите понякога се случват точно като в негатив. Сега имахме много багаж, без матрак, но пък картина все пак имаше.

Предстоеше ни преместване. Нямаше да местим мебели, а само дрехи и дребни неща, за това и планът ни беше прост. Имахме 4 почивни дни на разположение и си мислехме, че всичко ще мине лесно. Отидохме в Технополис в петък вечер и поръчахме хладилник и пералня. Ами да, колко лесно било.

И такааа, хубав, слънчев, съботен ден. Идеален за преместване.

Първо трябваше да намеря вестници за опаковане - кой ти купува вестници в днешно време. Отидохме с брат ми, който беше дошъл да помага, в близкия мини-маркет. Целта беше да вземем най-изгодните от гледна точка цена / брой страници. За никого няма да е изненада, че жълтата преса прекрасно пасна на нашите критерии. Естествено ако бяхме сложили и критерий за качество избора ни щеше да е коренно различен.

Аз отидох да чистя апартамента и да чакам доставката на мебелите за хола, а Ива остана да стяга багажа. Много бързо установих първия пропуск - нямахме прахосмукачка. Изметох с метла и се заех с прозорците.

След няколко часа дойдоха хората за мебелите. След още два-три часа апартамента започна да придобива доста приличен вид на обитаемост.

Не след дълго втория ни пропуск започна да ни спъва работата. Нямахме достатъчно кашони. Добре, че от доставката на мебелите имаше пет триъгълни или по-скоро трапецовидни кашона. Така освен физическа си направихме и умствена тренировка. Не е лесно да се нареждат кашони с нестандартна форма в багажника или в асансьора.

Поправихме първия пропуск, купихме прахосмукачка. За съжаление не чисти сама. За щастие си допаднаха много с брат ми. Работата потръгна ;)

В края на втория ден решихме да отидем да хапнем в един китайски ресторант наблизо, който Ива беше забелязала. Чувството за огромна грешка надвисна още докато прекрачвахме прага. А когато се огледахме осмислихме какво всъщност ни беше предало периферното зрение още с влизането ни. Имаше само китайци. Поради не доброто познаване на тяхната култура решихме да останем, за да не ги обидим ;)

Дойде един китаец, усмихвайки се както само те могат, и ни връчи меню. Цените обезсмисляха наличието на всякаква солница на масата. Можеше да си солим като просто изтръскваме менюто. На съседната маса, имаше банда "местни". Имах чувството, че масата не беше раздигана от откриването на ресторанта. При такава задушевна обстановка, нямаше начин да не опитаме автентична китайска кухня.

Дойде сервитьора. Просто дойде и зачака. Не каза нищо. Поръчахме. Отново не каза нищо и си тръгна. Отпуснахме се. Всъщност не беше много вярно. Почакахме. Дойде сервитьора. Сервира ни. Отново невъзмутимо мълчалив. Храната беше гадна, дори и като за гладни хора. Хапнахме и дори ни остана да си вземем за в къщи. Поискахме сметката от безмълвния сервитьор. Силно се надявахме да получим и салфетки, но уви. На края вече излизайки от "ресторанта" нашият мълчаливко ни каза чао. Не можахме да повярваме :)

На третия ден апартамента заприлича на бежански лагер. Беше натрупан с багаж. Бяхме толкова уморени, че щъркелите на бара ни се струваха супер удобни. Даже брат ми реши, че ще си купи един. Много удобно било да си седиш на него и да миеш чинии. Всъщност щъркелите наистина се оказаха много удобни.

Радвайки се на обстановката, решихме, че апартаментът ни може да е кризисен център. Сега е криза, хората не ходят много по ресторанти. А тук на бар-плота с тези удобни щъркели си е идеално за целта. Измислихме и таксата - бутилка вино, която гостите трябва да оставят на една поставка за вино (виж на долната снимка - долу в вляво във формата на готвач).