Уиски, чай за двама и СПАсение в Баня

Макар и много критикувано напоследък сливането на празници е един идеален момент, в който човек може да отиде на почивка. Естествено аз и Ива (моето слънчице) не пропуснахме тази възможност (1-6 май) и решихме да отидем в село Баня, което се намира на около 5 км от Банско. Разположено в подножието на три планини (Рила, Пирин и Родопите) селцето си е доста закътано.

Бяхме ходили веднъж там и хотелчето не беше зле. Открития минерален басейн щеше да бъде идеален за мрачното време, което се очакваше.

Сутринта преди да тръгнем не си давахме много зор, за да избегнем трафика към гръцката граница. Минахме през БИЛА да си купим минерална вода, че местната не става за много пиене и спонтатно решихме да си вземем една бутилка уиски. Взехме си и чай за двама и си бяхме готови за вечерите, където и без това няма какво друго да се прави освен да си стоиш в стаята.

Идеята да избегнем трафика се оказа добра. Единствено около Дупница се зафроми някакво голямо задръстване. Пристигнахме късния следобед. Разопаковахме багажа. Уискито в хладилника. Лека вечеря в ресторанта, червено вино. Халати от рецепцията и хоп в басейна. Блаженство!

Наслаждавахме се за около час на топлината на басейна и се прибрахме да си почиваме. Чакаха ни пет "тежки" дни. Топлината на басейна запазихме с чаша уиски, чай за двама и топлите завивки.

На сутринта денят ни започна с традиционното кафе в леглото, после закуска и бяхме готови за безкраен цикъл джакузи-басейн-джакузи-басейн...

Хотелът е чист и приятен. СПА центърът има парна баня, сауна и хидромасажна вана. Има и малка фитнес зала. Масажистката им е добра, но този път не се възползвахме от нейните услуги. Навсякъде в хотела има картини на коне, дори граничи с някаква мания. След няколко дни, човек може да придобие усещането, че всеки един момент може да бъде прегазен от някой подивял кон. 

В ресторанта бяха учтиви, дори имаше една сервитьорка, която смяташе, че най-висшата форма на учтивост е да ни каже "Заповядайте, господа!", когато ни поднасяше храната. А ние бяхме само двамата с Ива. 

На третия ден стреса беше много далечен спомен в нашето съзнание. Стояхме си в басейна, гледахме зеленината наоколо и аз от много дълго време насам не се бях чувствал напълно спокоен както в онзи момент. Слънцето понякога се смиляваше над нас и се показваше за по-дълго, за да можем да добием лек пролетен загар.

Така спокойно си протече цялата ни почивка. Разходки до селото не правихме. От предния път знаехме, че няма нищо интересно. Дойде време да си ходим. И както често се случва слънцето взе, че пекна по-смело. С неохота, но все пак доволни потеглихме към дома.