Тайм ъф старт, Яне ле, лелееее!

Преди няколко години ходихме в Наречен за няколко дни. Една вечер отидохме до едно ресторантче да хапнем. Намерихме си хубаво местенце с изглед към реката и зачакахме сервитьора. Когато дойде той най-"учтиво" ни помоли да си намерим друго място. Досега не ни се беше случвало такова нещо. Още повече, че масата не беше резервирана. Онемели от изненада не обърхнахме много внимание на причината да се преместим. Ние естествено отказахме. 

Не след дълго сервитьора дойде с още един младеж и ни принудуха да се преместим леко встрани тъй като носеха още една маса. Преглътнахме го. Все пак изгледа към реката не ни беше отнет. Колко благородно от тяхна страна!

Появи се някаква компания. В която след време отчетливо започна да доминира един "сладкодумец". Останалите хора в компанията, предимно младежи, слушаха в захлас монолозите му. Бяхме на толкова близко разстояние, че нямаше как да игнорираме оратора до нас. Първо ни напушваше смях от приказките му, но накрая изгубихме апетит и побързахме да си тръгнем.

След време по телевизията видях този наш приятел. Оказа се Яне Янев. Някаква необяснима гордост изпълни душата ми. Очите ми се насълзиха от вълнение. Та те бяха видели един народен депутат. Ушите ми бяха имали височайшата привилегия да слушат от два метра народния трибун. Нищо вече не беше същото. 

Замислих се за онзи сервитьор. Дали онази вечер е искал да ни спаси от глупостите, които щяхме да чуем или просто българският депутат е като кметовете феодали, срещу които Яне толкова много се бори, та всички трябва да му се кланят и да му правят път с поклони.

И нека завърша с една история.

Отишъл пуякът на курс по английски. Една седмица го нямало в селския двор и всички животни се чувствали някак по-спокойни. Нямало я всекидневната гюрултия. Върнал се пуякът в края на седмицата и животните го наобиколили да го питат как е било и какво е научил. "Тайм ъф старт", казал пуякът гордо. "И какво означава това?", попитали животните. "Амиии..."