Блогът на Иво

Добре дошли! - Форум | Интернет Поръчка

Публикувано от Ivelin Salabashev в 4:48 pm ,

Рок и метъл версии на Jingle Bells - част втора

Публикувано от Ivelin Salabashev в 11:21 am , Етикети: Забавно, Музика, Heavy Metal, Music

Най-добрите рок и метъл версии на Jingle Bells изпълнени от аматьори.
Някои от тях са наистина много добри, особено на 13 годишния младеж.

Рок и метъл версии на Jingle Bells

Публикувано от Ivelin Salabashev в 12:19 pm , Етикети: Забавно, Музика, Heavy Metal, Music

Пишейки предната си публикация ми хрумна да потърся метъл версии на Jingle Bells. Най-накрая се получи рок-пънк-метъл подборка. Най-екстремната версия съм я сложил последна, да не се стряскат хората още в началото ;)

"Куклата Мици" vs. "Кучката Барби" или как да се борим с чалгата

Публикувано от Ivelin Salabashev в 11:28 am , Етикети: Забавно, Музика

Ние българите имаме едно много любимо занимание - да плюем. Навсякъде и всеки, за всичко.

Та и аз реших малко да се отдам на това занимание. Ей така, предколедно. А повод са новите клипове на Милена и Ан Джи.

Клипа на Милена го очаквах с интерес. Прочетох новината за него. Прочетох и коментарите - естествено оплюващи. Това не ме разколеба. Гледах го. И ще заплюя моята оценка - уникално нелеп.

Случайно попаднах и на клипа на Ан Джи, не мислех да го гледам, но подсъзнанието някакси ми подсказа, че има някаква връзка между двата. Реших да го гледам - изумителна тъпота.

Общата нишка в двата клипа е, че имат нещо против чалгата. Е хубаво ама бива ли по толкова безвкусен и селски начин. В сравнение с това предпочитам да гледам всяка вечер "Стани поп-фолк звезда". А клипа на Ан Джи бил гонел рекорди по гледаемост. Друг път! Кен Ли е номер едно и ще си остане такъв завинаги ;)

Вярно е, че животът е такъв, но реалността може да се покаже с много повече вкус и мисъл.

Айде стига плюене. От днес съм на Джингъл Белс :)

Яне Ястреба ми спря бирата

Публикувано от Ivelin Salabashev в 11:53 am ,

Днес е десети ноември и в главата ми е някакси политическо. Нищо чудно. От няколко дни се говори за 20 години преход. Едни развиват теории на конспирацията, други разказват басни как нямало никаква конспирация, а трети просто разказват спомени.

Сега ще си кажете, че съм поредния "анализатор" на прехода. Нищо подобно. Аз коментирам само любимия си политик. Другите са просто недеостойни.

Повод за поста ми е снощната новина, че РЗС искат да се увеличи акциза на бирата. Чувствата ми към Яне мигом охладняха. Бях много натъжен. Редно ли е да се прави това? Кой сега ще спасява българския мъж? Как ще оцеляват бъбречно-болните, за които бирата е единствения достъпен лек? Все тревожни за мен въпроси.

За това ли толкова години преход? За това ли толкова се стараха политиците през тези двадесет години? И накрая се издъниха. Бях крайно разочарован, защото с каквото се заеме Ястреба го довършва докрай (както разби корупцията в България и корумпирните политици са оцеляващ вид защитен от закона {тук отварям къдрава скоба за хората които не са усетили иронията - защитен от закона може да се приеме и буквално}).

Някой може да се чуди каква е връзката между бирата и прехода. Ами не знам. Просто гледайки тоз юначен Ястреб си викам - докъде я докарахме след двадесет години преход.

Новодомци

Публикувано от Ivelin Salabashev в 5:44 pm ,

Най-сетне се преместихме в новата къща. Всъщност това вече не е новина, защото вече повече от месец живеем там. За това започвам с малко предистория.

Навремето си мечтаех, когато имам ново жилище в началото да има само един матрак на земята, една картина на стената и звезди под небето. Опс..., това последното е друга мечта ;)

Но мечтите понякога се случват точно като в негатив. Сега имахме много багаж, без матрак, но пък картина все пак имаше.

Предстоеше ни преместване. Нямаше да местим мебели, а само дрехи и дребни неща, за това и планът ни беше прост. Имахме 4 почивни дни на разположение и си мислехме, че всичко ще мине лесно. Отидохме в Технополис в петък вечер и поръчахме хладилник и пералня. Ами да, колко лесно било.

И такааа, хубав, слънчев, съботен ден. Идеален за преместване.

Първо трябваше да намеря вестници за опаковане - кой ти купува вестници в днешно време. Отидохме с брат ми, който беше дошъл да помага, в близкия мини-маркет. Целта беше да вземем най-изгодните от гледна точка цена / брой страници. За никого няма да е изненада, че жълтата преса прекрасно пасна на нашите критерии. Естествено ако бяхме сложили и критерий за качество избора ни щеше да е коренно различен.

Аз отидох да чистя апартамента и да чакам доставката на мебелите за хола, а Ива остана да стяга багажа. Много бързо установих първия пропуск - нямахме прахосмукачка. Изметох с метла и се заех с прозорците.

След няколко часа дойдоха хората за мебелите. След още два-три часа апартамента започна да придобива доста приличен вид на обитаемост.

Не след дълго втория ни пропуск започна да ни спъва работата. Нямахме достатъчно кашони. Добре, че от доставката на мебелите имаше пет триъгълни или по-скоро трапецовидни кашона. Така освен физическа си направихме и умствена тренировка. Не е лесно да се нареждат кашони с нестандартна форма в багажника или в асансьора.

Поправихме първия пропуск, купихме прахосмукачка. За съжаление не чисти сама. За щастие си допаднаха много с брат ми. Работата потръгна ;)

В края на втория ден решихме да отидем да хапнем в един китайски ресторант наблизо, който Ива беше забелязала. Чувството за огромна грешка надвисна още докато прекрачвахме прага. А когато се огледахме осмислихме какво всъщност ни беше предало периферното зрение още с влизането ни. Имаше само китайци. Поради не доброто познаване на тяхната култура решихме да останем, за да не ги обидим ;)

Дойде един китаец, усмихвайки се както само те могат, и ни връчи меню. Цените обезсмисляха наличието на всякаква солница на масата. Можеше да си солим като просто изтръскваме менюто. На съседната маса, имаше банда "местни". Имах чувството, че масата не беше раздигана от откриването на ресторанта. При такава задушевна обстановка, нямаше начин да не опитаме автентична китайска кухня.

Дойде сервитьора. Просто дойде и зачака. Не каза нищо. Поръчахме. Отново не каза нищо и си тръгна. Отпуснахме се. Всъщност не беше много вярно. Почакахме. Дойде сервитьора. Сервира ни. Отново невъзмутимо мълчалив. Храната беше гадна, дори и като за гладни хора. Хапнахме и дори ни остана да си вземем за в къщи. Поискахме сметката от безмълвния сервитьор. Силно се надявахме да получим и салфетки, но уви. На края вече излизайки от "ресторанта" нашият мълчаливко ни каза чао. Не можахме да повярваме :)

На третия ден апартамента заприлича на бежански лагер. Беше натрупан с багаж. Бяхме толкова уморени, че щъркелите на бара ни се струваха супер удобни. Даже брат ми реши, че ще си купи един. Много удобно било да си седиш на него и да миеш чинии. Всъщност щъркелите наистина се оказаха много удобни.

Радвайки се на обстановката, решихме, че апартаментът ни може да е кризисен център. Сега е криза, хората не ходят много по ресторанти. А тук на бар-плота с тези удобни щъркели си е идеално за целта. Измислихме и таксата - бутилка вино, която гостите трябва да оставят на една поставка за вино (виж на долната снимка - долу в вляво във формата на готвач).